Свърши кишавата зима
без сибирски студове,
Гошко лятото замина
край Мичурин* на море.
Там с баща си разтовари
караваната с багажа,
без изобщо да се бави,
стъпи в пясъка на плажа.
Два чадъра там разпъна,
панталонките събу,
столче с масичка разгъна,
сам дюшека си наду.
И с голяма, цветна топка,
и с бермудки на цветя
той потегли на разходка
бос по плажната дъга.
И след няма километър
сред скали и раковини,
Гошко срещна край морето
хубавата Кака Мими!
Тя с магия му разказа
за океанските звезди,
много рибки му показа
с чудно бляскави очи!
Гошко, скочи и направи
салто в топлата вода!
Мими, рибките забрави
и се впуснаха в игра!
Цял следобед те играха
сред небесните лъчи!
С пясък замъци строяха,
в тях живееха в мечти!
Чак по залез се поспряха,
Гошко тръгна към дома,
а ушите му горяха
след страхотната игра!
Някак стигна до колата,
Тати там... не бе засмян!
Той веднага... рамената
му намаза със айрян!
Гошко, цяла нощ будува
като нощен нестинар!
Кака Мими... той сънува,
с нея крачеха в пожар!
Три пъти брои звездите
във казан със вряща кал!
От главата, до петите
страшно беше изгорял!
Чак в настъпващото утро
той успя да си поспи,
чай от лайка го отпусна,
кожата си пак спаси!
През деня стоя на сянка
със сомбреро на главата.
Мъчеше го сенна дрямка
и болеше го косата...
Чак на следващият ден
Гошко пак видя морето,
бе намазан с много крем
като клоун по лицето!
Но Кака Мими, го хареса
и пак го хвана за ръка!
Тя бе истинска принцеса,
най-добрата на света!
И отново, край Мичурин,
Гошко с Мими се сближи!
Дълго в слънчевите бури
те изгаряха в мечти!
*Мичурин – Царево
© Yuri Yovev All rights reserved.