С крила от звездна красота
Навън се спускаше нощта
с крила от звездна красота.
Навън изгряваше луна,
мълчеше странна тишина.
В душата ми валяха думи,
изгарящи сърцето ми без жал,
и по невидимите друми
ме водеха към спомен остарял.
Рисуваха ми твоя образ –
очите ти и твоите коси.
Рисуваха ми твоя образ – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up