Nov 8, 2021, 7:35 AM  

С криле на кокиче 

  Poetry
768 0 5
Само лъч в душата да порасне –
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира
на страха изгризал нокти бясно,
гони я лъчът, а тя не спира,
няма път за връщане, е ясно.
Щом расте лъчът с небесен корен,
нова е душата и обича
Бог и себе си, и всички хора,
литнала с крилете на кокиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Random works
: ??:??