С пет кръпки закърпих сърцето си
и пак със здрав синджир го залостих.
Днес то тъжи зад преградия
и чака нежни обятия...
А времето не пита - любов, ти къде си?
С юмручено свито петопръстие
пак те диря по пътя си...
Дали още са протегнати дланите ти?
С пет струни понечих да звънна
и с глас немощен утро да съмна...
На гръд - като златен ланец да блеснеш,
с игра дяволита - пак заиграеш!