Наблюдавам нощта, началото почва.
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток,
изтривайки боите нощта се заспуска.
Гледаше мъгливото око на луната отблизко.
Не мога да спя! Не ми се изпуска!
Светлината, като в театър, бавно гасяха.
На хоризонта палнаха свещи.
Нощта настъпи. Всички заспаха.
Някой погали моите плещи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up