Не иска зимата да си отива…
Ту тръгва си, ту пак се връща.
Към всеки цвят и птичи глас ревнива,
през ден градината ми в мраз обгръща.
Но сложихме април на календара
и той усмихна се – през сълзи някак,
пред себе си лалетата подкара,
че Цветница на прага е, не чака.
На Лазар кошничка с яйца в зюмбюли
реди, че и Великден се задава.
А песента на лазарките чули,
в небето птици благослов раздават.
© Венета All rights reserved.