Ставам сутрин. Правя си кафе.
Хапвам кроасан и се усмихвам.
Гледам към красивото небе.
Пиша и Вселената утихва...
Казвам се Димитър и съм смел
в думите, в делата и мечтите.
Мисля, че живея без предел
с римите, туптящи зад гърдите.
Жаден съм за мир и светлина!
Лягам си с едничката надежда:
утре да ни стопли любовта...
Всичко по-човешко да изглежда. ...