Празници посрещам
с празнота в душата,
тъжна и сама съм,
знак е на съдбата.
Коледната трапеза
с любов подреждам,
и често към вратата
тайничко поглеждам.
Ето, идват ми децата,
вече съм щастлива, но
когато те си тръгват,
отново съм унила.
Стените пак са четири,
телевизорът говори,
с надеждата живея, че
любовта вратата ще отвори.
© Райна Маргина All rights reserved.