Nov 6, 2009, 11:54 AM

С надеждата живея 

  Poetry » Other
690 0 2

Празници посрещам

с празнота в душата,

тъжна и сама съм,

знак е на съдбата.

 

Коледната трапеза

с любов подреждам,

и често към вратата

тайничко поглеждам.

 

Ето, идват ми децата,

вече съм щастлива, но

когато те си тръгват,

отново съм унила.

 

Стените пак са четири,

телевизорът говори,

с надеждата живея, че

 любовта вратата ще отвори.

 

 

© Райна Маргина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще го дочакаш!
  • Замислих се преди да оставя коментар, но реших, че така и така съм дошла по-добре да си кажа какво мисля. Стиха върви плавно и леко до последния ред, но там ме чакаше изненада. Няма ли начин да редактираш последния си ред? Развали ми впечатлението точно накрая, затова и реших да споделя мнението си. Успех от мен! Ще наминавам
Random works
: ??:??