Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,
захвърлил сетно чувство за баланс.
Днес всяко цвете ми е странно скъпо,
дори тревичките, ухаещи на мак.
Сега съм като юноша, пристъпил
върху килим божествен плахо с крак.
И синевата ме изпълва с вечност,
навлизам в гривата от светлина.
Недостижимата от хоризонт далечност
руши пред мен стена подир стена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up