Утринта спусна светло въженце,
залюля се на него и хоп -
вля в очите ми, още премрежени,
полъх свеж от позната любов.
Уж, че с тази любов си се знаем.
Тя не е като права черта
по монитор, пищяща след края
на предала духа си мечта.
С нея често замръкваме в парка
сред алея шептящи цветя,
шадраванчето с наша си, тайна,
пееща в пръските синя луна. ...