Врата отдавна заключена,
отвори ти с невидимите си ръце.
Плисна в мен любов - забравен ручей -
в душата и в невинното сърце.
И аз - дете, застанала на прага,
вцепенена, сякаш пред видение.
Молитви към теб изричам,
от тук да ме отведеш.
Тревата шумоли под нозете ми забързани,
вятъра, косите ми пилей.
Аз крещя от любов, задъхвам се -
порива не бих могла да овладея.