Ще обуя копнежа на Малкия Мук
да избягам... далече от себе си.
По две планини ще прескачам, напук
на горчиво-съдбовния жребий -
стотици да има край мене реки,
примамливи, плитки, прозрачни,
но нито водата да става за пиене,
нито сълзите си да изплакнеш.
Удавен е погледът в гъсти вини,
че не мога да сторя възможен
живот, в който всички незрящи очи
да прогледнат за чуждата болка. ...