Тихо плаче небето, събрало
облаци от печал и тъга.
Тихо стене сърцето, разбрало,
че угаснала е нечия звезда.
След миг слънцето с усмивка попива
небесната тъга със жарка ръка.
От лъчите си сноп живителен завива
и се ражда в безкрая нова звезда.
Щурчова песен и врабчови трели.
Вик на дете и рев на пантера.
Огън и студ ръцете си вплели.
Смърт и живот - ера, подир ера...