С невинните очи на любовта в неделя
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина.
Във нея се подреждат римувани неща.
И бавно там изплува мечтаната картина
и моят влюбен ден венчава се с нощта.
Неписани остават надеждите ми скрити:
отново да те срещна и ти до мен да спреш,
без звук да си говорим – единствено с очите,
а въздухът да тръпне от страст и от копнеж.