В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота,
от взиране в нюансите на тъмното,
аз блеснал след победата над злото,
пак чувам онзи "шепот от отвъдното"...
И спомените лазят като паяци
по ъглите на гузната ми съвест,
че вместо да съм болен и отчаян,
аз трябваше поне щастлив да бъда... ...