Apr 25, 2020, 12:52 AM

С опакото на ръката 

  Poetry » Phylosophy, Other
837 0 2
Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда...
Решетките - усмихнати простори,
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои!
Линии светлина
играят си по кожата...
образи - фантазия...
Тези полусенки са единствените,
които виждат как ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Random works
: ??:??