Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда...
Решетките - усмихнати простори,
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои!
Линии светлина
играят си по кожата...
образи - фантазия...
Тези полусенки са единствените,
които виждат как ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up