Oct 21, 2009, 9:56 PM

С отлива... 

  Poetry » Other
614 0 8

В гърдите тупти сърце на кошута,

в очите - пръски море са се сбрали.

Оттеглило се с отлива на чувствата,

сега за своя бряг то сякаш жали.

 

В ръцете - събрани парченца душа,

живота ще спре след поредната пряка...

Притихнали вопли по първа любов,

а може би влюбена в дявола?!

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дали пък и първата любов не е от дявола?
    Бъди влюбена, че е трудно без любов да се живее!
    Нелко*
  • Тъкмо и ти ще задяволееш!
  • В ръцете - събрани парченца душа,

    живота ще спре след поредната пряка...


    И красиво и тъжно и мъдро...
    Поздрав!!!
  • Не преставай да си влюбена!Това е енергията...Поздравче.
  • Е, Райсън, добре не е замахнал Господ с вълшебното ребро,
    та от Адамовци да не остане ни едного - шегичка де.
    Защото ако беше го направил, какво щяхме да правим без вас, м?
    (бел. авт.) Всички не можем да бъдем близо до Господ, Вес, нали трябва и на дяволите някой да обръща внимание
  • Много си дяволита напоследък. Някое дяволче ти скача в сърцето... май.)))
  • Ако щеш я възнасяй, ако щеш я трепи.
    Това е то, братко, жената.
    Дори когато умът й заспи,
    Господ знае къде й танцуват краката)))

    Бъди!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??