Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година
От тая "дупка проклета",
ще се измъкнем и ще заминем.
Но ней ли Родината птица крилата,
единствена песен и екот в сърцата,
че така безхаберно да я оставим
и във време на болест
да я забравим? ...