С перо на феникс те рисувам още
по въздух, по вода, по огън жив.
Небето и земята в дни, и в нощи
мечтаят и сънуват дар красив.
По въздух, по вода, по огън жив
портретите ти се редуват нежно.
В света обезумял и алчно сив
пак образът ти бди пъстронадеждно.
Портретите ти се редуват нежно
и в приказното са вълшебни гости,
и нищо злобно, подло и метежно
не ще да ги в забравата залости. ...