Apr 15, 2011, 1:19 PM

С песъчинка назад... 

  Poetry » Phylosophy
1167 0 34

Да започнеш отнякъде -

                от средата на пътя...

Да усещат краката ти

                гъделичкане в стъпките.

На самотника лампата

                да завържеш за вярата.

В кратък миг на разкаяност

              да загърбиш началото...

 

... Да обичаш донякъде,
                 (до средата на ножа)...
Дето почва омразата, 
                свършва заповед Божа...
Дето свършва омразата -
                празно място остава...
Само че сме забравили
                колко малко е трябвало...

 

Колко малко е трябвало,

                 малко късно разбираме...

С лекота обещаваме,

                 с лекота детронираме.

На ръба на възможното

                 още можем да спрем.

Има думи за прошка,

                  неузрели съвсем...

 

Има думи за прошка,

                  ненаписани никъде.

И дълбоко във погледа

                 тлеят  бавните истини...

Всяка нощ връщат времето

                с песъчинка назад,

да разцъфне надеждата

                пак във нашия свят...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??