Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им,
кръвта им мълком е попила в пръстта.
Грохнали старци са днеска децата им,
флиртуващи безсрамно със смъртта.
С плач на петли и усмивка на зима,
дошла е оная, отново някой да взима...
-----------------------------------------
Какво ме вдъхнови: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up