Nov 11, 2008, 5:10 PM

С плач на петли и усмивка на зима 

  Poetry » Phylosophy
1444 0 5
Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им,
кръвта им мълком е попила в пръстта.
Грохнали старци са днеска децата им,
флиртуващи безсрамно със смъртта.
С плач на петли и усмивка на зима,
дошла е оная, отново някой да взима...
-----------------------------------------
Какво ме вдъхнови: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода All rights reserved.

Random works
: ??:??