Кръжат в главата думи и фрази,
но как да съшия белия стих?
Пак съм я нещо яко загазил,
влезнах в кръчмата кротък и тих!
,,Къде се губиш, приятелю драг?",
питат моите верни другари.
,,Прескачай често вълшебния праг!
Сядай! Дай, по едно да ударим!"
Мъка, мъка душата ми мори,
пречупи я, пред нея тя клекна!
Залях я с вино, с тях поговорих,
и неусетно ми някак олекна!