Слънце проблясва за кратко отнякъде
над старо, изсъхнало, кухо дърво.
Снегът се мотае, подмятан от вятъра.
Добавя в косите ми още сребро.
Край моите стъпки - ята от кокичета
поклащат зелени, тънки стебла.
Спомени с лято, с море… и момичета
пълнят очите ми и стоплят деня.
Споменът шари и в зими… отминали.
Помня, че ходех със дълги коси!
Студът бе наивен - красива бе зимата
до чудна девойка с кафяви очи! ...