С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо,
за да прикрия сълзите злочести.
За да може за всички да бъдат като звездопад,
а не просто капчици нежелани.
Усмивка с червило като на клоун
ще нарисувам на устните избелели.
От думи, нечути и веднъж поне,
безцветни останали за твойте целувки. ...