"...Живеш в заколдованном тихом лесу..."
Той броди сред нас и казва: "Върви!"
И следва закона на свободата,
и в последния си час разбива стени,
отваря на всеки почукал, вратата.
Гледа ни той със светлите сини очи
и може би иска да чуе тишината...
Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи
прокапват, бездомни в тъмнината.
В ятото, с белите гарвани сраствал,
през този живот, в който чернилка струи.
Живял ли е в мяра или пък е властвал ...