(С)пътници

Dec 13, 2010, 6:06 PM

Poetry

1103 0 12

(С)пътници
Лежа по гръб на тревата
в нощта прохладна и тиха,
а те са над мен разпилени
и някак плахо ме викат.
Някои проблясват за миг,
други винаги светят,
мога да ги стигна с вик,
но не и ръка щом протегна.
Мои са много от тях,
макар далечни и стари,
в мен раждат загадъчен страх, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

(С)пътници

Want to read more?

Random works