С Р Е Щ А
По улицата се разхождаха
Началото и Старостта.
Но колкото различни да изглеждаха
те никога не си признаха,
че именно по този земен път
Началото към Старостта вървеше,
а тя пък беше тръгнала от там.
Когато предстоеше да се срещнат
самият път така се бе погрижил
да не притесни Началото
от бръчки и тревоги,
а Старостта
от пъстри недействителни мечти,
че сам се скъсваше на две
и се превръщаше
в стремглаво спускане за Старостта,
а за Началото
във бавно уморително доказване.
Увлечени в промените на скоростта си
те никога не се познаха истински,
а бяха слушали един за друг.
Какво пък? По-добре!
Нали, когато старостта достигне края,
ще се превърне във Начало
и ще поеме път към себе си,
но в други измерения?...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Самия факт,че стихотворението кара да ми се предлага друг финал значи буди размисъл.Аз тоя си финал не го давам !Извинявай-Мойсей!
-
Да, всеки край е едно ново начало...до безкрай!
Браво, Вальо!
-
Предлагам ти друг финал:
Когато Старостта достигне края,
ще си спомни за началото,
за да стигне в този миг до себе си,
осмисляйки житейското си измерение. -
Едва ли такава среща е възможна!!! Поздрави, Вальо!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и усмивка.