Привечер, когато денят заспива...
В приказките вярвам и във вечността...
Нощем, когато мракът притихва,
ти се вестявай, с роза в ръка!
За теб черпя смели мисли, чародейни,
от пейзажи забравени и тишина.
Нравите, ветровете ги променят,
но близко и далечно се сляха в едно.
Бяхме като омагьосани птици,
заедно ухажващи се в своята игра
и в своя пламенен, ритъмен танц!
... А звуците, разливаха се в свойта голота! ...