С теб все още не се познаваме
и едва ли ще се запознаем някой ден...
Понякога по пътя с теб се разминаваме,
но ти дори не вперваш поглед в мен!
Стига, стига толкова! Май се размечтах,
истината една за мен е само тя,
на снимки често аз те виждам,
но всичко възможно е за любовта!
Питам се как със мен случи се това?
Без никога очи в очи да сме се виждали,
без да съм чувал твоя глас и твойте слова,
влюбих се във тебе до полуда.
А само преди месец, преди два
аз сам на себе си обещавах
повече никога да не търся любовта,
защото преди това достатъчно изстрадах...
Във фейсбук гледам твойте снимки
и често ражда се във мен желание,
с последните ми осемдесет стотинки
да те поканя на кафе, аз и ти... двама ние.
Но май невъзможно е това...