Nella_gold (Нели )
841 4525
Jul 21, 2010, 7:30 AM

... С ухание на лято 

  Poetry » Other
637 0 7

В онзи миг, когато се целуваха звездите,

и някъде над нас струяха звездопади...

В онзи миг, когато пееха щурците,

и под прозореца ни правеха си серенади.

 

В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ

принцеса, във бална рокля, с хиляди пайети.

Във онзи миг, когато и луната намигаше

с усмивка на своя кавалер във танца...

 

В онзи миг, когато морето бе притихнало,

сияйно, единствен фарът мигаше в тъмата

на влюбените чайки, посребрели...

Когато една вълна целуваше брега си...

 

В онзи миг, когато, във очите ни зората

разпукваше в ... цвят на роза,

погалена от слънчев лъч омаен.

А въздухът ухаеше на ... нежност.

 

Във онзи миг - с ухание на лято,

бях по-различната, по-непозната,

за себе си и лунните си нощи,

за стъпките, притихнали във тишината.

 

 

За топлите целувки на цветята, и неизменен

аромат на лято... Наивница, която съзерцава

светлината плаха, прокраднала се

нейде през смълчаните завеси.

 

И цяла нощ, когато, в бурни сънища

унесена, стократно си прошепвах

едничката мечта, наречена ...

със ритъма сърдечен, и в сърцето.

 

И моят свят - блажен,

непредвидим и звезден,

оставаше там, нейде

във съня ми, като песен...

 

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??