Dec 8, 2023, 9:53 PM

С усмивката невинна на Алиса 

  Poetry » White poetry
928 9 33

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

със всичките си грешки ще я хвана

за гушката ù нежна... Стискам здраво

и колкото аз повече затягам

захватката си с болката разбирам,

че всъщност себе си сега душà...

И чувам присмеха на някой луд,

и с взор помътен виждам как пред мен

стои надеждата проклета все

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

с илюзиите си ще я изблъскам

в реката на забравата и нека

там в бездните подводни да се дави

и колкото тя повече потъва

усещам, че удавникът съм аз...

И чувам присмеха на някой луд,

и в дълбините на съня ужасен

надеждата проклета пак до мен е

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

забивам ножа в нейните гърди

и с мъка непростимо в миг се свличам -

Защо убивам своята любов?

На сцена безразлична и в агония

сърце предавам, обич и мечти...

И чувам присмеха на някой луд,

и зад кулисите, сред тъмнината

надеждата проклета е отново

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

на клада ще я вържа - да горù -

и с пламъците да пропадне в ада,

от нея пепел грам да не остане.

Но как така? - душата си изгарям

и вярата си пагубно затривам...

И чувам присмеха на някой луд,

и някак странно - жива и прекрасна

надеждата проклета в мен се взира

с усмивката невинна на Алиса.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??