Прокарвам пръсти през лъчи от слънце
и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,
увещавайки го за спокойни дни.
Самодиви пърхат нежно покрай мене
и със шепот се опитват да ме спрат,
аз пък с вик, изпълнен с топлина,
ги карам бързо да умрат.
Светът потънал е във яма,
и вирее в мрак и съжаление,
хората отварят устни нямо,
но не могат да изкажат мнение. ...