Щастието безгранично
крие се сърцето. Лично
щастието ни намира,
ние, то ли ни избира,
знаем ли, не знаем ние...
Бряг ли сме, с водите мие
цялата порасла тиня.
Щастието ще премине
дълъг път да ни намери
щом в пашкула лицемерен
гинем и ще ни окъпе –
кални диаманти скъпи.
Всъщност щастието расне
само в Бога, инак гасне.
В остър егоизъм спада,
страстите щом ни нападат.
Щастието е поанта,
не е светска пропаганда.
Щастието в нас поема –
с вярата решена лема.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »
временна проява на външни и вътрешни положителни съвпадения, която рядко се среща.