И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне
и в черен цвят се реят непокорните ни гриви.
Не ме издавай, кротко стой веднъж поне,
по-тихо, нека То помисли ни за милостиви.
Запей в короната, усмихвай го, флиртувай,
накарай го да те прегръща жадно с клони.
Бъди любящ и топъл, нежно го целувай,
листа в екстаз върховен нека да пророни. ...