С въже на шията

Mar 14, 2012, 8:18 PM

Poetry » Phylosophy

444 0 0

Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани
дълбоко във душите ни.
Живеем на глътки
с въже на шията
и дишаме по малко -
от време на време...
От такъв капан
няма излизане -
такава ни е орисията.
Създаваме си радости
като прашинки мънички,
за да не усещаме
мъртвешките пръсти...
И така - до края,
може би.
... Може би все пак
ще успеем
да разхлабим въжето
и да дишаме?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

С въже на шията

Свързани произведения

Comments

Random works