Валят завездици от небето.
Погалват моята душа.
Тревога стяга ми сърцето.
Притискам устните. Мълча.
И питам се, защо не мога
с вълшебствата да съм на ти?
И цялата тревога, болка,
да пратя вечен сън да спи?
На всички хора по земята
да сгрея дланите с любов.
Да им възвърна добротата
на тез, обвили я в покров... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up