Feb 23, 2007, 8:06 AM

С Ъ Н  

  Poetry
716 0 10
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Лежа завит със тишина,
жаден за любов и за мечти.
Не ще заспа под пъстрия юрган,
(по-шарен от съня дори на крал)
щом стискам в прегръдката искри,
които с мисълта си съм създал.
Усещам как от тях ще изгоря,
в мечтите съм наистина щастлив.
Представям си - алея със цветя
сред нея ти. Сънят ще е красив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??