Са́дина
Написах това стихотворение за родното ми село, което живее в сърцето и е вдъхновението на много от моите стихотворения. Споделям го с вас и се надявам да ви хареса! :)
На север е сгушено
село красиво,
сред хълмове горски
живот е дарило.
С ка́пански корен
и ка́пански дух
народ непокорен
борил се е тук!
На българи горди
начало е дало
училището родно
с мастило и сметало!
Ка́панка гиздава с китка в косите
ясно провиква се там под асмите.
Песен запява с нежния си глас,
слушат и гледат я
всички в захлас!
На маса отрупана
гости посреща,
в тавата е покрита
плакета гореща.
Ра́ки, пилцета и боб е сварила,
вино червено до тях наредила.
Пукани чушки и царска туршия,
наздравица вдигат с люта ракия!
Тодоровденска кушия събира
коне, каруци -
коя по-красива.
А дойде ли Сбора
вечер на мегдана
народът приижда
хоро да захване.
Засвирва кавал, гайда и тъпан,
през селото оттатък
чува се тътен!
Са́дина - село
българско, родно,
тук, че живея
сърцето ми е гордо!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Ка́панци - етнографска група, населяваща някои населени места в Североизточна България
**плакета - вид баница
*** ра́ки - пълнени сухи червени чушки
**** пилцета - лозови сърмички
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лидия, благодаря ти и за този коментар! Приятно ми е да знам, че съм успяла да пресъздам обичта си към моето село, картините които то рисува в моето сърце.
-
Харесва ми.Миночка го е казала много точно- богата образност.Явно е,че имаш талант да рисуваш картини с думи.
-
Ани, радвам се да разбера, че си чувала за Садина! И да, напълно вярно е за нрава и за думичките (ка́пански диалект)
-
Знам го това село, хората имат буен нрав и интересни думички, не съм ги чувала никъде другаде.
-
Благодаря ви, Тони, Миночка! Радвам се, че ви е харесало!
-
Прекрасно! Чудесен поглед към нещо толкова живо и самобитно!
-
Да, хареса ми тази богата образност и картини, които си нарисувала с думи.Много мило ми стана, събуди прекрасни спомени в мен! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
