alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
Jan 25, 2009, 3:44 PM

Садист 

  Poetry » Other
868 1 7
Садист

Бушуват огромни океани,
около пустиня на края на света,
че изчадия, смотаняци ненормални,
ме изгониха от родната страна.

И как да ви простя, мръсници,
за горчивото, тежко бреме
и за жестоките ритници,
сред  безмилостното, чуждо племе.

Не, не мога да ви простя
и сатаната ми обеща -
ще ме направи огняр на казана,
да поддържам температурата на катрана!

И огнярят заявява: СТУДЕНО НЯМА ДА ВИ СТАВА,
че под 666 градуса температурата няма да пада.
Ще се моли и пищи другарят-комунист,
ще се хили до сълзи огнярят-садист.

© Алекс учо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав и прегръдка!!!!
    Браво и за този стих!!!
  • Напълно съм съгласен с идеята на стихотворенито, за което те поздравявам! ...но нещо се губи мелодиката на текста... Поздрав!
  • Добрият съдник наказва престъпните дела!!!
    Справедлив стих!!!
  • Аз също се съгласявам с Рени!
    Все пак гневът не е сила, слабост е!
    Поздрави за идеята!
  • Много гняв си събрал, Алекс! Навярно заради това, накрая нещо не ми звучи стихът.
  • Съгласна съм с Рени.
  • Не е само този другар Алекс,сега другарища колкото щеш!
    Поздрави за ядния стих!
Random works
: ??:??