Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде
отмерва тупкания и разделя ни,
и диша безпардонно пак, там някъде,
не знае даже брод ли, пристан ли да дири
в пиляни разстояния, там някъде
при белите въздишки разлюля ни
и с погледа на ангел бял, там някъде
отгоре, сага в бяло заразказва ни...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up