Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят,
крещяща жаждата засяда във ума,
след всеки облак тайните залязват,
и слънцето докосва пръстите в жарта.
Поредна песен от свистенето по дюните,
погалва впитата в сърцето самота,
красиви приливи и отливи златисти,
преплетени откъсват се и хукват в празнота. ...