Сакрална топлина

Сред море от многоизмерни Азове

плувам из дълбините на нощта,

на дъното му пещера е скрила

мойта сакрална топлина.

Тук съм, а ме няма,

застинал образ съм на сковани пориви,

изсечени върху скала,

пълнолунието е ням свидетел

на догарящи на кладата илюзии,

впримчена в прегръдката на пурпурния плам,

изстивам бавно върху жарава от мечти,

склонила глава върху гърдите на съня,

заспивам в уединение и хармонична пустота.

     Приютена в харема от звезди,

огън от ангелски следи,

потъва в очи припознаващи нов свят,

живот започва тихо да се пробужда,

като цветче погалено от топлите лъчи.

Разлистено отново сърцето се събужда,

светлина приплъзва се през притворена врата,

синева от безброй светулки прогаря сивота,

вятърът понася частици от моята Душа,

вечни, сияещи прашинки в ефира,

падат върху дланта на безкрайността.