Саксия

Nov 4, 2007, 11:26 AM

Poetry » Other

1187 0 2

Не се отърсват от съмнения,
наглеждат ме под вежди,
сякаш, за да ме нарочат
цялата за грешна:
че бил просъхнал люлякът,
че е отъпкано до стълбите,
че ми е източно наречието...
Насреща ми - иконата, а тя
прощава,
когато под обвивката обречена
на хлорофилното ми тяло,
пълно до средата с кръв на насекоми, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Саксия

Want to read more?

Random works