Уж беше спомен отлетял,
а ме заля с вълна щастлива.
Целуна ме и засия
в очите ми дъга красива.
Ще можеш ли да ми запееш песен -
такава, от която не боли...
Тогава давай! Бързай... Иде есен...
И много скоро в мен ще завали.
А лятото крило ще свие
във гънките на мойто време.
Безсмислие денят ще крие
в безОбично и тежко бреме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up