Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи,
аз единствено съм буден.
Сянката ми е единствената,
която върви до мен.
Сърцето ми е единственото нещо,
което бие.
Вървя по разделителната линията на улицата.
Опитвам се да чета между редовете - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up