Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея
Облечена в бяло сияеше и ме гледаше с любов
Прегръщаше ме силно...
Целуваше ме страстно...
....
Не исках да се будя
Да остана там завинаги при нея и в нейните топли ръце
Но идва тъжния момент... Будя се
И ето наранен отново сам седя си в нас
© Радослав Асев All rights reserved.