Познанието, е
колективно дело.
Там, всички заедно
определяме Мярата
за святата Истина,
различна от вярата.
"Остани в стадото!",
ми казваха някои –
навярно приятели
или доброжелатели.
Но аз се съмнявах
и често се питах – дали...?
Учех – засилвах се дълго.
После скочих далече.
Много далече.
Отвъд Мярата –
колективната мяра.
И... останах сам!
Помислих за връщане.
Но само помислих,
защото животът,
е еднопосочен.
Както и скокът.
И още съм сам.
Познанието, е
колективно дело.
Но, вътре в Мярата.
В колективната мяра,
на старата вяра,
от днешния ден.
Ако не искаш да си
странен и сам,
"Остани в стадото!" –
в черно-бялото.
Но дори и там,
може пак да си сам.
По-добре ли е да,
отколкото не? Не мисли,
а опитай да скочиш.
И ти. На педя поне.
За да узнаеш дали е добре,
да си сам или не.
© Борис Балкх All rights reserved.