Една картина гледам, седейки си на стола,

една картина празна, без никаква история,

едно море безлюдно, една скала голяма

и няма нищо интересно във тази скица няма!

Тогава се замислям дали не е пък жива,

дали пък няма тайна във морското й синьо,

дали моряк загубен не се е сблъскал с нея,

загубил път, посока и личната идея!?

Когато се замислих тя взе да оживява,

май скицата започна да се оцветява,

моряка ми помаха с усмивка поетична,

накара ме да мисля малко по-различно!

Разбрах, че във живота скици празни няма,

разбрах, че сам рисуваш своята представа,

когато всичко ти изглежда най-сиво и самотно,

тогава трябва май сам цвят да си приготвиш!

Това научих днес от старият моряк, с едно

помахване от онзи бряг!

2014 г.