Защо си тръгнал към мрака,
защо тъй тъжен си сега.
Живота стегнал си е сака
и тръгваш по ръба.
Една крачка повече и ще и тръгнеш,
една крачка още и няма да се върнеш.
Взел живота си в ръце...градиш съдбата.
Градиш или пък не,въпрос изгарящ те в душата.
Тъй силно стиснал си очи,
бъдещето тръпнеш да ознаеш,
но знай-туй що е истина,боли...
по правилата трябва да играеш ...