Feb 5, 2008, 5:14 PM

Сам насред света 

  Poetry » Other
571 0 5
Момче, запътило се без посока,
загубило се в този свят,
объркано, смутено, без насока,
без пътища за връщане назад.

Сега застанало на кръстопът,
изправено пред труден избор,
не виждаше то своя път
и сякаш беше безразлично.

А колко искаше обратно да се върне,
но времето му беше враг,
изтекло беше безвъзмездно,
съдбата му подложи крак.

Опитваше се да изглежда силно
и търсеше то вярната следа,
но чувстваше се тъй безсилно,
съвсем само, насред света.

С.И.
22.01.2008

© dimitroff All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
    Поздраления с усмивка за теб!
  • Имам чувството, че тук няма да си съвсем сам...
    Искрено звучат стиховете ти. Дано самотата ти е по-скоро художествена измислица.
  • Много познато..почувствах го ! Браво!
  • красиво,много красиво....
  • Лъха на безнадеждност...Дано лирическият герой да намери своя път.
Random works
: ??:??